Луло Райнхард, един от най-изтъкнатите автентични и забележителни музикални гласове в циганската музика днес, е наследник на голям музикантски род, пра-племенник на джаз-легендата Джанго Райнхард, а също така племенник на циганския майстор лютиер Шнукенак Райнхард. На петгодишна възраст Луло вече свири на китара, обучен от баща си Баво Райнхард. Той наследява способността да усеща музиката със сърцето си. На джаз фестивала "Долината на тракийските царе” в Казанлък, Лулу Райнхард и неговият квартет представиха своя последен проект „Лулу Райнхард латино суинг”. Достойният потомък на великия Джанго беше любезен, в специално интервю за Радио Севтополис, да разкажа повече за впечатленията си от джаз-форума, страната ни и казанлъшката публика.

1. Вашият   първи   допир   с   китарата ?

Лулу   Райнхард: Започнах   да   свиря  през 1966 г., когато   бях   на   5   години, защото баща ми, чичо ми, братовчедите ми – всички свиреха на китара. Имахме семейна група. Свирех по няколко часа всеки божи ден.  Слушах Джанго Райнхард и се стараех да възпроизведа максимално точно, свиренето  му. Ето, така започнах да свиря.