За плашилата, призраците, гузната съвест и прочие приказки от Прованса
Нямаше да го пиша това. Бях се отказала. Не само заради глухата шумотевица, в която тънем, преди да се загънем в убийствено страхлива тишина, чийто врясък преражда Статуквото. Дава храна на пираните, и на мишеловките. Създава хоризонт на дребните душици и пои обилно сеирджиите.
Нямаше да го пиша и заради инстинкта за самосъхранение, онзи разбираем човешки инстинкт, който ни пази .. уж нас, а всъщност хляба ни. Друг е въпросът колко сладък е той след подобно „обезпаразитяване”.
Нямаше да го пиша и заради втръсналия се напоследък и опищял небето дебат за морала в професията, за журналистиката като катапулт към други висини, за троловете сред нас, за мишеловките и всякакви други животни, в които се превръщаме, щом станем роби на егото си и гузната съвест. Последното е по-опасно от скоротечен рак, особено ако се касае за свикнали да жонглират с власт и манипулации хора. От друго време и друг свят.
продължава>